Смята се, че чаят е познат в Япония от управлението

 Смята се, че чаят е прочут в Япония от ръководството на император Шому (VIII в.), само че приготвянето и пиенето на чай в дзен манастирите се свързва основно с активността на МьоанЕйсай. Ейсай пътува два пъти до Китай, с цел да учи дзен. През 1191 година той се завръща от второто си пътешестване, като донася документ за дзен занаятчия и семена на чай.

Интересът на Ейсай към чая е обвързван основно с неговите лечебни свойства и със способността му да прогонва демона на съня по време на продължителните медитации в дзенските манастири (SenSoshitsu XV, 1998).

Част от донесените от Китай семена на чай Ейсай подарява на монаха Мьое (1173–1232), който основава първата в Япония ферма за чай.

Основател на чаената гала е монахът Мурата Джуко (1423–1502), който известно време учи дзен при именития дзен преподавател Иккю и обогатява чаената гала с естетиката на дзенбудизма. Той е един от най-приближените дзен наставници на шогуна Ашикага Йошимицу.

Мурата учи, че истината може да бъде реализирана и посредством жестовете, съпровождащи приготвянето на чая. Той пръв издига правилата за непринуденост и елементарност при пиенето на чай, преглежда чаената гала като опит за абстрахиране от суровата реалност в конюнктура на покой и умиротворяване.

Чаената гала, акцентира Мурата, би трябвало да се организира в скромно и непретенциозно помещение, което да наподобява на леговище на аскет, на барака от трева, както безусловно се превежда използваният от него термин соан.

По-нататъшното развиване на чаената гала е обвързвано с името на ТакеноДжо’о (1502–1555) – занаятчия на чая и прочут търговец от времето на воюващите провинции. Смята се, че той пръв формулира концепцията за вабикато необикновен изящен феномен, отразяващ духа на чаената гала. С него се свързва и концепцията за ваби-ча, доразвита от Сен-но Рикю.
Откъс от " История на японската просвета "
Дългът С българската дума „ дълг “ се превеждат две японски думи – „ гиму “ и „ гири “, които не с...

В интерпретацията на ТакеноДжо’о категорията ваби допуска атмосфера на ненатрапчива елементарност и покой, в която се култивира изключително отношение към непретенциозни предмети, покрити с патината на времето.

Такено Джо’о формулира визията си за чаената гала в дванайсет правилото, в които се подчертава върху доброжелателността, вътрешната естетика, скромността и безкористността.

Най-пълно олицетворение концепцията за занаятчия на чая намира в личността на Сен-но Рикю (1522–1591), който дефинитивно трансформира пиенето на чай в път на самоусъвършенстване и духовно издигане.

Сен-но Рикю вкарва нови детайли в архитектурата и интериора на помещението за пиянство на чай, формулира и четирите съществени правилото на чаената гала:

• хармония (ва);
В навечерието на Олимпийските игри в Токио книга за Япония се трансформира в бестселър у нас
Страната на изгряващото слънце се оказа една от най-вълнуващите тематики в последно време за феновете на хубавите книги. Изданието с твърди кор...

• уважение (кей);

• чистота (сей);

• душевен покой (джаку).

При Сен-но Рикю чаената гала става самобитен ритуално-философски театър, в който всеки предмет и всяко деяние имат свое неповторимо значение.

Единствената декорация в помещението за чаена гала в жанр Рикю е калиграфски свитък в стенната ниша токонома и ваза със сезонно цвете.